Наостря уши, приковава поглед в нищото, абстрахира се от външно влияние и, в момент на пълна концентрация - скок. Гмуркане в снега и лисицата излиза с мишка в устата! Да, дори да не беше сняг, а вир бистра вода, подобен улов би звучал непостижимо - даже пренебрегвайки ловкостта на скока - нима лисицата наистина има толкова мощен слухов апарат?

     Чехът Ярослав Червени решава да изследва явлението - след преглед на почти 600 скока направени от 84 лисици, изледователите откриват следната особеност: незнайно защо, чешките лисици предпочитат да скачат в посока североизток. При повечето си опити лисицата скача, забива нос в земята и засрамено изважда оснежената си муцуна празна. Но статистически погледнато скоковете в посока североизток имат 73% успеваемост,  скоковете в директно обратната посока - 60%, за разлика от всички останали посоки - 18%.

     Защо? Това не е повлияно от времето на деня, сезоните, посоката на вятъра... Предимството на североизточната посока не е временно или условно. Според Червени, лисиците притежават шесто чувство, обвързано с магнитното поле на земното кълбо. Подобни предположения има и за братовчедите им - кучетата, за които е известно, че предпочитат да се обръщат на север или юг когато акат. Наблюдавайки Google Earth учените са открили също, че стадата добитък се подреждат според земното магнитно поле. Известни са също сензори за полето у пчелите и някои птици.